* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Блазя, Боже, на наша Калинка -
сама ходи вечер на седенки,
сама ходи, сама си сдоходя,
нея ерген не мой я излъга,
да й седне до ляво коляно,
до нейната, писаната хурка,
до нейното налима вретенце.
Де я зачу змейно от планина, (2)
че отиде на техни седенки,
дума змейно, дума - придума я, (2)
лъга змейно, лъга - прилъга я,
че й седна до ляво коляно,
че й седна до писана хурка, (2)
до нейното налима вретено.
Отговаря змейно на Калинка:
- Ой те тебе, ти, мома хубава,
мойто й двори - дълбокото доли,
мойте къщи - високите стени!

 

Емен, Великотърновско; седенкарска - през есента (СбНУ 38/1930, № 237 - "Змейно излъгва Калинка").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015