* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Мари, похвали се буля със калина,
мари, че си има хрисима калина,
че не може ерген я излъга,
и не може китка да хи грамне.
Де я зачу змей в гора зелена,
че се стори Гюра, добър юнак,
че отиде в село на кладенче,
там завари хрисима калина,
погледнал я - тя му проговори,
дума рече - тя му китка даде,
друга рече - тя му пристанала.
Че тръгнаха през тевната гора
и калина тихом проговаря:
- Абре, остой, постой, Гюра, добър юнак,
абре, остой, постой - дари да си взема!
- Мари, бързай, бързай, хрисима Тодоро,
мари, дето ходим, там дари не искат!

 

Бръшлян, Малкотърновско (Странджански народни песни. Из репертоара на Кера Панайотова Маджарова. /Събрал и систематизирал Панайот Маджаров. Дешифрирал нотния текст Михаил Букурещлиев. С., Изд. "Музика", 1983, № 10 - "Похвали се буля с калина").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015