* * *

Змей, престорен на момък, измамва мома

Похвали се Калина-Малина,
че е мома от велика рода:
- Мене момък не мой преговори,
преговори, при мене да седне,
камо ли ти цвете да ми вземе!
Де я зачу змей от зелена гора,
престори се в село добър юнак;
той Калини една дума рече -
Калина му полунощ пристана.
Поведе я Никола гидия,
поведе я във гора зелена,
Калина му тихо отговаря:
- Стой, почакай, Никола гидия,
стой, почакай, дари да си взема,
да си даря зълви и девери!
Отговаря Никола гидия:
- Върви, върви, Калино-Малино,
твоите дари - буковите листа!

 

Болград, Бесарабия - Украйна; зап. Иван Иванов (Обшт труд. Повременно книжевно списание. Болград, год. І, 1868, кн. 2, с. 87, № 4 - "Калина-Малина" ; =Титоров, Йов. Българите в Бесарабия. С., 1903, с. 320, № 13 - "Калина-Малина"). Текстът до "поведе я Никола гидия" съвпада с публикацията от Бесарабия в СбНУ 5/1891, с. 106, където е придружен от нотирана мелодия (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.03.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015