* * *

Лов на чуден елен

Какъв ми се татъм чува, Коладе ле,
из черна ми гора дилянова, Коладе ле, -
дали вихър вятър вее?
Не е било вихър вятър,
най е било Добър юнак,
Добър юнак с хранен кон.
Излязъл е да си бие,
да си бие дребна лова,
дребна лова ярбичева.
Не е найдил дребна лова,
най е найдел сур елена.
Елен бяга, врат превива,
врат превива и говори:
- Аз не съм елен от кошута
за убиване, за настигане.
Аз съм елен от кошута
от кошута първескиня.
Разсърдил се Добър юнак
та пришпори хранен коня,
та постигна сур елена.

 

Трънково, Старозагорско; коледна - на ловец (Архив КБЛ-ВТУ); татъм - срвн. тътен; ярбичева - срвн. яребична, яребици.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014