* * *
Зора ми се зазорила, Коладе ле,
над хубава Романия, Коладе ле;
не ми било ясна зора,
ами било абър юнак,
абър юнак с хранен коня,
с хранен коня лова гони,
лова гони яребици,
ощ' по-дребни преперици.
Не се изгони дребна лова,
ами се изгони сур елена,
сур елена виторога.
Денем гони, нощем бегва.
Елен бяга, възвива се,
възвива се, отговаря:
- Хай те тебе, абър юнак,
не мъчи си хранен коня,
не е елен за улавяне -
елен сукал девет майки,
девет майки първескинки,
десетата сая майка!
Отговаря абър юнак:
- Хой те тебе, сур елена,
и мойто конче сукало
девет майки първескинки,
десетата сая майка!
Провикна се абър юнак -
"ах" на хърти, "тут" на пали,
че си гони сур елена.
Загони го татък долу
по долища, по чушмища,
дето баби деца бабят,
дето булки ризи перат,
дето моми платна белят.
Че се провикна абър юнак:
- Ой ви вази, малки моми,
премежете тънки платна
от земята до небето,
да с' уловим сур елена!
Дорде юнак туй изкаже,
елен мина и замина.
Не с' улови сур елена,
ам с' улови малка мома...
С веселина, с добър вечер!
Тебе пеем, Добър юнак!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014