* * *
Зазори се бяла зора,
Коледо ле, мой Коледо,
из хубава Влашка земя;
не ми била бяла зора,
най ми било Храбър юнак,
Храбър юнак с враня коня,
с враня коня, с бързи хрътки,
да си гони сур елена,
сур елена, златорога.
Елена бега низ пътеки,
низ пътеки, низ момински.
Тамо тича Храбър юнак,
да си хване сур елена,
сур елена златорога.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014