* * *
Изгряло ми е ясна зора, Коладо ле,
низ под облак, на бял Дунав, Коладо ле,
то не било ясна зора,
най ми било Храбър юнак,
Храбър юнак с враня коня,
враня коня патанога,
патанога, полугрива,
та си гони сур елена.
Елен бяга и повива
и на юнак отговаря:
- И да ме гониш, не ме стигаш,
не ме стигаш, не ме хващаш,
че аз съм си от кошутка,
от кошутка първескиня.
А юнака отговаря:
- И аз съм от влахиня,
от влахиня първескиня.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014