* * *
Зазори се бяло зори, Коладе ле,
низ хубава Влашка ми земя, Коладе ле;
то не било бяло зори,
най ми било Добър юнак,
Добър юнак с добра коня.
Че си найде сур елена,
сур елена светорога.
Елен бяга и му дума:
- Не се мъчи, Добър юнак,
не е елен за стигане,
я е елен от кошутка,
от кошутка първескинка,
девет годин кърма сука.
Отговаря Добър юнак:
- Мойто конче от кобилка,
от кобилка първаскинка,
девет годин кърма сука.
Че настигна сур елена,
че извади злат боздуган.
Сечеше го, дробеше го,
дробеше го чирек-чирек,
чирек-чирек коладнишки.
Отговаря сур елена:
- Не ме сечи, не ме дроби,
най ме улови, че ме изведи,
че ме изведи на пазаря,
тебе да хвалят, мене да каят:
"Язък, язък, сур елена,
аферим тебе, Добър юнак!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014