* * *
Зададе се ясна зора
откъм Влашка добра земя;
не е било ясна зора,
най е било Добър юнак,
Добър юнак с добра коня.
Че отида у присойка
да си хване дребна лова,
дребна лова, сур елена;
намери го, подгони го,
та го изкара долу, долу,
на перило, на белило -
дето моми платна белят,
а пък булки ризи перат.
Провикна се Добър юнак:
- Леле, варе, малки моми,
вдигайте си бели платна,
да си хвана сур елена,
сур елена позлатена!
Отговаря сур елена:
- Леле, варе, Добър юнак,
сур елен се не улавя -
че елен е от кошута,
от кошута първескиня
първо мляко той засукал!
Отговаря Добър юнак
- Стигна ще те, хвана ще те,
ще те продам на пазаря,
на окица по жълтица!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014