* * *
Изгряла е ясна зора
из хубава Влашка земя;
не е било ясна зора,
най е било Ребрьо юнак!
Та си гони сур елена,
как го гони - пристига го.
Отговаря сур елена:
- Ой те тебе, Ребрьо юнак,
не си мори кон под себе,
аз съм елен от кошута,
от кошута първескинка
първо мляко съм засукал,
девет съм годин сукало,
на десетата досукало!
Отговаря Ребрьо юнак:
- Ой те тебе, сура елена,
мойто й конче от кобилка,
от кобилка първескинка
първо мляко засукало,
девет е годин сукало,
на десета досукало!
Пак си припна враня коня,
закара я във бял Дунав;
край бял Дунав млади булки,
млади булки, малки моми -
те си белят бели платна,
бели платна, тънки дари...
Отговаря Ребрьо юнак:
- Ой ви вази, млади булки,
млади булки, малки моми,
надайте си бели платна,
бели платна, тънки дари,
да направим голям табор,
да уловим сура елена!
Наполам щем дялба дели -
кому крилце, кому перце,
Ребрьо юнак цяло сърце!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014