* * *
Малък Дано коня храни,
ей Коледо, мой Коледо,
с бял ориз го той зоби,
с руйно вино той го кани,
за да гони суролина,
суролина, малка мома.
Напъна я татък долу,
татък долу по белини,
дето белят бели платна.
Добър юнак отговаря:
- Запазете, запречете,
да си хвана суролина.
Той си хвана суролина,
суролина, малка мома
за косата, за росата,
па я удари о бял камък,
па я пръсна като пепел,
като пепел по пътищата,
като пяна черноморска.
Слушай, слушай, малък Дано,
твоя да е песенчица,
наша да е смесна китка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.04.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014
Български фолклорни мотиви.Т. ІI. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2014