* * *

Вместо заплата - брак

Главила Фроса вдовица,
главила дете момоче
от дванайсе години.
Момок на Фроса слугува
токмо до девет години.
Дошло е време време и кова,
Фроса кье оди на баня,
момок кье оди на бербер.
Дошло е време и кова -
Фроса си иде от баня,
момок си иде от бербер.
Фтасале ми се, стретнале,
токмо во тесно сокаче...
Дувнал ми ветрот на сила,
одвеел на Фроса тюлбенот...
Момок на Фроса говори:
- Фросино, млада вдовицо,
плати ми, Фросо, ругата,
аз веке кье се оженам.
- Момоче младо, момоче,
ай да си ойме до дома.
Аз имам до три алайки -
коя я сакаш, вземи я.
- Аз не ти сакам алайки,
туку аз тебе те сакам. (2)

 

Прилеп - Македония (Църнушанов, Коста. Български народни песни от Македония. С., Изд. "Музика". 1989, № 177); момоче - слуга; кова - време; тюлбен - тънка забрадка на туркините; руга - заплата; алайки - слугини; сакам - обичам, искам.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015