* * *
Останала Стана,
бре, зинген вдовица
с мало мъжко дете,
с триста вакли овни
и с триста невакли.
Чуди и се мае
кой жа ги остриже.
Стана чичо дума:
- Чичо, милен чичо,
ко да правя, чичо -
кой жа ги остриже
триста вакли овни
и триста невакли?
Чичо Стана дума:
- Ти извикай, Стано,
голяма меджия,
трийсе каркамджия,
овци да острижат.
Тя извика Стана
голяма меджия.
Стригали, стригали
до сина пладнина,
седнали, пладнуват.
Стана ги дарила,
дарила й слугала.
Сиромах сирак Петко,
него не дарила,
не дари, не слуга.
Петко му дожаля,
дожаля и домъчня,
викна, та заплака.
Стана го миреше:
- Мълчи, Петко, мълчи -
я ж' те дарба даря
Станкин бяло лице,
Станкин черни очи!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.07.2015
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015