* * *

Майка му да го научи как да измами мома

Стоян на кадия думаше:
- Кадийо, селски мюфтийо,
ти си на всички отсъдил,
сега на мен ще отсъдиш.
Под гора й село голямо,
в селото й Марин чорбаджи,
той има мома хубава.
Исках я, не ми я даде.
Аз рекох да ми пристане,
тя сама каил не става
да стане, да ми пристане.
Кадия на Стоян думаше:
- Стояне, луда гидия,
и туй ли да те науча?
Запали момини дворове
от четирите ровове,
ще излезе мома да гаси,
със бели менци на рамо,
с вити врахели на ръце.
Грабни момата, че бягай!

 

Белица, Тутраканско (Илиев-Друмева, ДБД, № 202 - "Ерген при кадия"). В бележка към песента се посочват още 2 архивни записа от Калипетрово, Силистренско (бел. съст., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014