* * *

Майка му да го научи как да измами мома

- Сино ле, сино Стояне,
веке ми, сино, омръзна,
вечер ти майка постила,
утрина стана да вдигна,
проскефала ти, сино ле,
два реда сълзи кървави.
- Мале ле, мила мале ле,
сега са девет години,
откак солунка залюбих,
солунка, млада българка,
отвънка не е изляла
слънцето да я огрее,
вятъра да я раздуха.
- Сино ле, сино Стояне,
и тва ли да те науча,
и тва ли не се досяташ?
Ти фати млади дюлгери,
стори си люлка сребьрна
със полюлейка малъмна,
всичките моми ще дойдат,
дойдат да се люлеят.
И мала мома солунка
ще доде да се люлее,
слънцето ще я огрее...

 

Вургари, Василиковско, дн. Българи, Царевско; хороводна - на заговезни (Стоин-ИЗТр., № 712).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 27.01.2014
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014