* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Стояну гости дойдоха
до девет милни сестрици
и девет млади зетьове,
и девет деца довели.
Всичките пили и яли.
Най на малката сестрица
детенце вода поиска.
Вода се капка не найде,
те му вино даваха -
ка й рекло вода, та вода!
Стояну хатър станало
на неговата майчица
и неговата невяста.
Той ми грабна две стовни,
та ми на вода отиде
на горнокрайско кладенче.
Там ми завари млад Стоян
три жени, три самодиви -
първа й Стояну леля му,
втора й Стояну стрина му,
трета й Стояну кръстница.
Леля Стоянчу думаше:
- Леля, Стояне, Стояне,
едничък, леля, на мама,
едничък, та ни едничък,
по-скоро у вас да с' идеш,
по-скоро мами да кажеш,
да те церува майка ти,
да те церува, лекува -
от коледарче кравайче
и на дива коза с млякото,
на лястовица с сърцето!
Стоян ми грабна две стовни,
па си у тях отиде.
Доде през прагът прекрачи,
доде мами си да каже,
Стоян се с душа раздели!

 

Войнягово, Карловско (СбНУ 46/1953, № 56 - "Умира, защото видял самодиви").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013