* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Майно ле!/ Снощи си, мамо, замръкнах,
на Игликова поляна,
до студен бистър кладенец,
че легнах, мамо, че заспах,
на сън си, мамо, сънувах
три жени, три самодиви.
Чинина Пенка там беше -
рошава, неоплетена,
кирлива, необлечена.
Пенка ми, мамо, заръча
да идеш, мамо, да кажеш -
зарана чина да рани,
рано в гробища да иде,
със тамян да ги прикади,
със вода да ги прилее,
на Бога да се помоли,
дано се гроба разтвори,
жива навън да излезе...

 

Орлов дол, Тополовградско (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана - другаде е момък.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013