* * *

Момък среща в полунощ три бродници/магьосници на извор/река

Подкара Тодор, подкара,
четира чифта биволи,
на брода ща ги закара,
на брода, на напоите.
Сред броди седи бродница -
с крака е вода запряла,
със решето я пресява,
месеца й на коляното,
звездите в поли сбираше.
Отдалеч вика Тодори:
- Тодоре, пиле лелино,
лелино пиле, сестрино,
назад си върни биволи,
леля ти не те й познала,
че те й леля ти задала!
Отдалеч викай майчи си,
да бере, леле, майка ти,
да бере бурен всякакъв -
врътика и кумуника,
едностърката тинтява,
че да го свари, Тодоре,
на опустено огнище,
да го прекара, Тодоре,
през опустено колело,
Тодоре, да те окъпе!
Тодор се назад повърна.
Доде мами си повика,
и се от душа отдели.

 

Лазарци, Еленско (СбНУ 27/1913, № 41 - "Бродница уморява момък"; =БНТ 4, с. 189 - "Бродница и момък"; =Минков, Цв. Народни балади, 1937, с. 48 - "Бродница умаря момък"; =Минков-Змей, с. 107 - "Бродница умаря момък").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.07.2013
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013