* * *
- Леле, Дено, кара Дено,
кой ти мину рамни двори?
- Темно беше, не видо га,
месечина - не позна га,
на приликье Йован беше,
Йован беше, овчар беше,
на рамо му ведро вино,
за пояс му кован кондак,
у руке му меден кавал.
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015