* * *

Тъмнина беше - не видях!

Иван на Лала думаше:
- Лало, мари, Лало хубава,
кой беше снощи у вази,
двама на дръвник седяхте,
той ти гривните сваляше
и ти пръстенът менеше?
- Късно бе, баш го не видях,
тъмно бе, баш го не познах -
бели му бяха навуща,
църни му бяха потури.
Той си на мене думаше:
"Хай да ми, Лале, пристанеш,
пристанеш, моя да станеш!"

 


Дюлево, Грудовско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015