* * *
- Лале ле, мари, хубава,
ще те глави ли майка ти
та зима, тъва година?
- Байне ле, бате Иване,
не съм я майка питала,
ма съм я сноща слушала,
татко на майка думаше:
"Да оглавиме Лалето!"
Я пък майка му отвърна:
"Нека си Лала походи,
походи Лала, поноси,
майчина герджик премяна,
татково златко гиздило!"
- Лале ле, мари, хубава,
като си малка, глупава,
кой беше сноща при тебе,
на ваште равни дворове,
та ти ръката държеше,
и ти гримните менеше?
- Байне ле, бате Иване,
тевно бе не го познавах,
мъгливо не различавах,
с овчарска беше премяна,
със бели беше навуя,
със църни беше сукаре,
и със цървено веленче!
© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.06.2015
Български фолклорни мотиви. Т. VI. Любовни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2015