* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Цветен Гьорги хоро води,
хоролище разиграва,
малки моми разтрошава.
Край хорото мила сестра,
мила сестра Рани-поле,
мила сестра хоро гледа
и на Гьорги проговаря:
- Ой те тебе, мили брате,
мили брате, цветен Гьорги,
отпусни се от хорото,
па си иди във полето
да обидеш зелен синор -
зимниците изгинали,
пролетници не никнали;
стари баби в гора ходят,
в гора ходят, жир жируват,
дребни деца в река ходят,
пясък лижат за водица.
Цветен Гьорги дожаляло,
дожаляло, дотегнало,
та се пуснал от хорото
и си стегна врана коня,
и отиде в равно поле,
та пороси ситна роса,
ситна роса, дребен дъждец -
зимниците пораснали,
пролетници изникнали.

 

Дерекьой, Къзълагачко, дн. Воден, Елховско (Маринов 1/1981, с. 594); авторът отбелязва, че текстът е своден - освен от Дерекьой, тук са добавени елементи и от варианти от Балван, Великотърновско (бел. съст., Т.М.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014