* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свети Гьорги коня кове
да обиде равно поле;
весел тръгна, тъжен дойде.
- Ой ле, Георги, свети Гьорги,
весел тръгна, тъжен дойде?
- Ой ле, мале, стара мале,
кат ме питаш, да ти кажа.
Кат отидох в равно поле,
житото не покарало.
- Ой ле, Георги, свети Гьорги,
и туй ми да те уча?
Събери ми облаците,
ден да смие, два да грее.
Събра си Георги облаците,
ден съмива и два грея.
Па си яхна врана коня,
та отиде в равно поле -
зимното клас класило,
летното вретенило.

 

Велинград; гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014