* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Излязъл ми й свети Гьорги,
коня кове, войска вдига.
Стара майка диван седи,
диван седи и го пита:
- Гьорги, Гьорги, я мой сино,
къде сбираш и торнуваш?
- Мале, мале, стара мале,
торнувам си да обида
нъс полену шаренону,
зимнинену, лятнанину!...
Ходи Гьорги и се ворна,
пак го пита стара майка:
- Оти, сину, сърдит дойде?
- Мале, мале, стара мале,
полену ми й изгоряло,
зимнинену изсъхналу.
- Иди, сину, Бога моли,
да ти даде отключина,
да отключиш, сину, небу,
да ти росне ситна роса,
да залее нъс полену,
нъс полену зимнинену,
зимнинену, летнинену!
- Хогюх, майчо, питах, майчо,
ала ище вакъл овен,
вакъл овен, пъстро агне.
Та ми росна ситна роса,
та се заля нъз полену,
нъс полену шаренену...

 

Върбово, Широколъшко, дн. Девинско; гергьовденска - преди да заколят курбана (Шишков, Ст. Н. Гергьовден в Родопите и "Лявото хоро" него ден. Родопски напредък (Пловдив), год. VIII, кн. V-VІ, 1911, с. 145).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014