* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Тръгнал беше юнак Гьорги, Коладе ле,
той раничко на Гергьовден, Коладе ле,
да си обиде зелен синор,
зелен синор, бяло жито.
Как го обиде, тъй се върна,
че си срещна горска Дива,
горска Дива-Самодива.
Снагата й фиданчица,
очите й ясни звезди,
като ходи - вятър вее,
като седи - слънце грее.
То не било горска Дива
горска Дива-Самодива,
най ми било малка мома,
малка мома хубавица.

 

Топчии, Разградско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014