* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свет Гьоргия коня справя,
та че иде поле да обиде,
ама весел тръгна, уилен дойде.
Прашала стара макя:
- Таком Бога, свет Гьоргийо,
весел тръгна, уилен дойде?
А он на макя казуе:
- Есенните, майко, пожълтели,
а пролетните не никнали!
Майкя се високо насмеяла:
- Бога тебе, свет Гьоргийо,
я си дай гърмове, трескове,
я си дай гергьовски дъждеве!
Кога било на Спасовден -
свет Гьоргия коня справя,
та че иде по все поле.
Уилен ойде, весел дойде,
па на майкя казуе:
- Леле, мале, леле, стара мале,
есенните изкласили,
а пролетните вретенили!

 

Поповяне, Самоковско; гергьовденска (Архив на Асоциация "Онгъл", зап. 1991 г.).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014