* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано ранил свети Гьорги
у света млада неделя,
врана си коня ковеше,
злато клинци, сребро плочи.
Стара майка го пита:
- Синко Гьорге ле, Гьорге,
къде си стягаш кончето?
- Отивам, майко, нивите да си обидем,
нито есенното класило,
нито е пролетно никнало.
Гьорги низ порти излезе,
стара го майка изпрати,
кога се Гьорги назад повърна,
стара майка го попита:
- Синко Гьорге ле, Гьорге,
какво ще ми обадиш?
- Леле, мале, стара мале,
нито есенното класило,
нито е пролетно никнало.
- Не бой се, Гьорги, не бой се,
Гергьовски ситни росици,
Петрови буйни дъждове -
есенното ще класи,
пролетното ще никне.

 

Победа, Плевенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014