* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Свети Гьорги коня кове,
па си коня лепо оружало
и се хвърли коню на рамена,
да обиде всичко поле.
Ходи Гьорги, ходи и па види -
пролетници не никнали,
есенници изгинали...
И си дойде свети Гьорги,
и си дойде илен, а отиде весел.
Стара майка го питуе:
- Леле, синко, свети Гьорги,
весел си ойде, а уилен ми дойде?
А он си й отговаря:
- Леле, майко, мила майко,
како да не съм уилен?
Пролетнини не никнали,
есиници изгинали!
Кога биде ден Спасовден,
па си ойде свети Гьорги
да обиде всичко поле -
есиници у вретенце,
пролетнини клас хвърлили.
И си дойде свети Гьорги,
и си дойде весел.
Стара майка го питуе:
- Леле, синко, свети Гьорге,
саде ти си весел дошъл?
Отговаря свети Гьорги:
- Есенници у вретенце,
пролетнини клас хвърлили -
та за това съм весел!...

 

Опицвет, Сливнишко; гергьовденска (Качановский 1882, № 36); свети Гьорги - в текста свети Дьордже, редува се с Гьорги.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014