* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Убави свети Гьорге ле! (2)
Рано ранил свети Гьорги,
сутрина рано пред слънце,
нивите да си обиде -
есеньи класиле ли са,
пролетни никнале ли са.
Кога се оттам завърна,
много се уилен завърна.
Макя на Гьорге говоре:
- Синко Гьорге ле, Гьорге ле,
защо си толку уилен?
Гьорги на майкя говоре:
- Мале ле, стара мале ле,
нали ме питаш, да кажа -
ни са есеньи класиле,
ни са пролетни никнале,
за това сам, мале, уилен,
уилен, мале, угрижен.

 

Марица, Самоковско; гергьовденска (Стоин-Самок., № 506); всеки стих се повтаря.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014