* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Рано ранил свети Гьорги,
рано ми, рано на Гергьовден,
та е извел врана коня,
обседлал го с синьо седло,
с синьо седло, с жълта юзда.
И е поел връз синори
да обиде екинето.
Кога е там отишъл -
летниците не никнале,
есенното изгинало.
Той се назад повърнал,
та си дома отишъл.
Той си по двори ходеше
и едри сълзи ронеше.
Отде го зачула майка му,
тя си на Гьорги думаше:
- Леле, Гьорге, свети Гьорге,
защо по дворе ходиш
и едри сълзи рониш?
Гьорги на майка думаше:
- Не ме майко, питай -
лятното не никнало,
есенното изгинало!...

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014