* * *

Свети Георги наглежда нивите и стадата

Гьоргийо, свети Гьоргийо!
Рано ми рани млад Георги
на личен ми ден Герьовден -
синоро да си обиде.
Натамо весело отиде,
оттам уилен се връща.
Макя си Георги попита:
- Сино Гьоргийо, Гьоргийо,
защо си толко уилен?
Георги на макя думаше:
- Мамо ле, стара майчице,
какво да не съм уилен -
пролетно не е никнало,
есенно не е класило.
Макя на Георги думаше:
- Не бой се, синко Гьоргийо,
да-ке Бог, синко, да-ке Бог -
пролетна ситна росица
спасовски буйни дъждове -
пролетно, синко, ке изникне,
есенно, синко, ке изкласи.

 

Долни Окол, Самоковско; гергьовденска (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014