* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Стоян си стадо разтирва
край тиха бяла Дунава
с негови медни кавали,
върла го дрямка налегна,
че се на кривак облегна,
сладка си съня той заспа.
Стресна се Стоян, събуди,
погледна долу-нагоре -
никого няма край него,
само ми една звездица,
звездица, ясна грейница.
Зорница Стоян продума:
- Стояне, ти, баш кехая,
твоето стадо превлякло
през тиха бяла Дунава,
във Влашка земя отишло!

 

Скалица, Ямболско; трапезна - на моабет (Джиджев 2014, № 1052).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014