* * *
Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци
- Радо, бяла Радо,
син гюлзъм караджа,
пуща ли те мама
на Дунав за вода?
- Пуща ме й, не пуща,
снощи ме й пуснала,
подир ми заръча:
"Радо, бяла Радо,
кога идеш тамка,
ни лопай, ни тропай, (2)
бакъри не дрънкай,
че там има овчари (2)
да не ги събудиш."
Рада не слушала,
хлопала й, тропала, (2)
бакъри дрънкала, (2)
не ги събудила,
я най извикла:
- Я ставайте, овчари, (2)
стадо ви замина, (2)
оттатък баиря!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2014