* * *

Овчар и чудно стадо - водят го Господ или светци

Звъннало ми й ясно звънче,
хей, Добре, момне ле, Коладе ле;
то не било ясно звънче,
то най било малка мома,
тя си буди милен братец:
- Стани, стани, милен братец,
че ти й стадо прехвърлило
през два, през три кадълъка!
- Мойто стадо не е само,
свети Гьорги напред върви,
на рамо му й кован топор,
да си сече тънки пръти,
да си вие вита страга.
Ще си запрем сиво стадо,
ще си издоим бяло мляко,
ще подсирим бяло сирене,
ще си идем на черкова,
да поменем свети Гьорги
с едно агне опечено.
Туй наздраве в тая къща,
на имане, на стопани!

 

Фрикацей, Сев. Добруджа - Румъния; коледна - на овчар (СбНУ 35/1923, № 10 - "Свети Гьорги напред стадо - А"; =Ангелов-Вакарелски, Лирика, № 254 - "Свети Гьорги овчар"; =БНТ 5/1962, с. 166 - "Нойко чобан и Свети Гьорги"; =Работни ръце - чисто лице. Народни умотворения за труда. /Състав. и ред. Елена Огнянова. С., Профиздат, 1984, с. 78) вар. (Срв. Стоин-ССБ, № 103-104).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 18.11.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014