* * *

Светец подковава коня си - ще отиде да нагледа посевите

Свети Спас си коня кове,
сребро плочи, злато клинци,
и се стяга да обиде,
да обиде зелен синор.
Сърдит беше, весел стана -
есенници изкласили,
пролетници вретенили,
ливадите кон не гази,
я лозята изресили,
овчарите по бачии,
всичко поле песен пее.
Свети Спас се развесели,
та си бръкна в свилни скути,
та извади леви ключи
и отключи небо, земля,
поросила ситна роса,
наросила зелен синор.
- Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица,
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци!

 

Литаково, Орханийско, дн. Ботевградско; спасовденска (СбНУ 28/1914, с. 475; =Маринов, Д. Избрани произведения. Т. 1., С., 1981, с. 637; =БНТ 5/1962, с. 469 - "Свети Спас обхожда синорите"; =Арнаудов-ВН 1/1976, с. 379 - "Свети Спас обхожда синорите"; =БНПП 2/1981, с. 286 - "Свети Спас обхожда синорите").

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.10.2014
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2014