* * *

Кръстницата идва да прибули булката

Изгряло ми е ясно слънце
у Станкини равни двори.
Като се разделя слънце от облак,
тъй се разделя чедо от майка,
чедо от майка и мили баща.
Мари, Станке ле, не се придавай,
не се придавай, на кръстницата си!
Бялото було - черно й чернило,
а венчилото - жива раздяла.

 

Горичане, Балчишко; сватбена - на прибулване (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 01.09.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013