* * *

Предсмъртни заръки на юнак (Стъпил Добри на бял камък)

Седнал ми е Стефан, мари,
седнал Стефан Караджата,
Караджата, войводата,
на бял мермер камък
да си мери синя гълъбица.
Не удари синя гълъбица,
най се Стефан в сърцето удари.
Викна Стефан, викна силом силно:
- Ой ви, братя, вий, верни другари,
носете ме, не ме оставяйте.
Дето умра, там ме заровете.
На глава ми, чешма направете -
който мине, водица да пие,
хем да пие, хем да рече:
"Бог да прости Стефан Караджата,
дето умря за народно дело!"

 

Мелница, Елховско; жътварска (Архив ИМ-Ямбол; Демирев-Ников-БГЗ, № 116 - "На глава ми чешма направете"); осъвременена.

 

 

© Тодор Моллов, съставител
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.04.2015
Български фолклорни мотиви. Т. IІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2015