* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Янкин брат Янка думаше.
- Янкичке, сестра по-малка,
кончето ми е зобено,
зобено, не е поено,
хай да го, Янке, напоиш.
Че тръгна Янка хубава,
кончето да си напои,
завърза синджир за ръка,
хем върви Янка, хем пее.
Ах, че си конче уплаши,
право се конче изправи,
повлече Янка хубава,
че викна Янка, заплака:
- Къде си, батко, да дойдеш,
синджира да ми отвържеш.

 

Узунджово, Хасковско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013