* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Мари, моме, малка моме,
кога расте и порасте
и поведе брату коня,
да го поиш студна вода?
Кон се сече та й утече
да увлезе у градина,
юзда влаче и завлаче,
синьо цвекье и цървено.
Я мома го люто кълне:
- Проклет да си, сив-зеленчо,
че погази синьо цвекье,
синьо цвекье и цървено.
Я макя й отговаря:
- Мълчи, моме, недей плака!
Цвекьето е до година,
ти си мене дор до века!

 

София, кв. Малашевци (Архив КБЛ-ВТУ); трансформирана.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013