* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Янкин брат Янке думаше:
- Янке мо, сестро по-малка,
кончето ми е зобено,
зобено, ненапоено.
Я стани Янке, я стани,
ти да ми конче напоиш.
Че стана Янка, отиде,
завърза синджир на ръка,
хем върви Янка, хем пее.
Ах, че се конче подплаши,
повлече Янка хубава.
Викнала Янка да плаче:
- Де си, братко, да дойдеш,
синджира да ми отвържеш.

 

Шумен, кв. Дивдядово (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013