* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Рано рани Дена мома,
Дено ле, момне ле, Коладе ле,
че си влезе в тъмен яхър.
Изведе си братов коня,
заведе го на бял Дунав
да го пои със студена вода.
Кон не пие студена вода,
плахом гледа бреговете.
Че го изпусна Дена мома:
- Който улови братово конче,
ще го даря с тънка риза,
тънка риза, копринена.
Провикна са лудо-младо:
- Аз не искам тънка риза,
най си искам бяла Дена!

 

Окоп, Ямболско; коледна (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013