* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Тръгнала бяла Добранка, мари,
братум си конче да пои,
напоила го и се върнала.
Де духна вятер ветрушка,
та хи булото развърза,
и се кончето подплаши,
завлече бяла Добранка.
Викнала бяла Добранка.
- Къде си, брате Стояне,
кончето да си уловиш,
ръката да ми отвързеш,
от ежель да ме отървеш!
Добранка конче кълнеше:
- Да даде госпокь, конче ле,
царят ордия да сбере,
и тебе, конче, да вземат,
до грива кърви да газиш!

 

Малко Търново; на собакь (СбНУ 57/1983, № 1159 - "Завлече бяла Добранка").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013