* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Тръгнала бяла Дъбранка, леле, тръгнала бяла Дъбранка,
братум си конче да пои.
Напои го, върнала се,
силен се вятър испьена,
настъпи бяла Дъбранка,
Дъбранка люто прокълна:
- Да даде Господ, конче ле,
конье ордия да сбират
и тебе, конче, да вземат,
до грива кърви да плуваш!
Де стоя Господ, та слуша,
конье ордия събраха
и него конче вземали.

 

Малко Търново; сватбена (Стоин-ИЗТр, № 1648 - "Настъпил я братовия й кон"); Дъбранка - срвн. Добранка.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013