* * *

Мома пои братово конче, то се уплашва и я повлича

Янкин брат Янке думаше:
- Янке ле, сестро по-малка,
кончето ми е зобено,
зобено, не е поено.
Я да ми конче напоиш.
Янка си конче поведе,
синджира за ръка завърза,
хем върви Янка, хем пее.
Че й се конче разигра,
хубава Янка повлече,
хем плаче Янка, хем дума:
- Къде си, братко, да дойдеш,
хубава Янка отървеш,
синджир от ръка развържеш?

 

Копривец, Русенско (Архив КБЛ-ВТУ).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.05.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013