* * *
Разболял се Маринкин братец, Коладе ле,
мари, Маринке, хубава мома, Коладе ле,
че си поиска стомна с водица.
Тя не му даде стомна с водица,
а най си влезе в равна градинка,
че си повдигна мраморен камък,
че си извади усойна змия,
че я преметна на ябълката,
че я преряза с копринен конец,
че подложи сребърна чаша.
Слънцето пече, зехира тече,
че се натече за мили братец,
за мили братец люта отрова.
Че я поднесе на мили братец.
Два пъти глътна, три пъти викна:
- Драго ти беше братец да нямаш,
братец да нямаш, либе да либиш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013