* * *
- Я иди, Бойке, в тъмно усое,
де гиди, гиди, хубава Бойке,
та си улови змия усойна.
С крак я застъпи, с гайтан я вържи,
с гайтан я вържи, с гривна я убий,
и па я сложи ю бащино си,
ю бащино си тъмно мазане,
па я закачи на средна греда,
на средна греда, на мала клечка,
па си подложи чаша филджана -
да се напълнят зъмски ядове,
зъмски ядове и пелиняви.
Коги си щяла либе да либиш,
либе да либиш, брата да нямаш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013