* * *
Разболял се Мариин братец, Коладе ле,
мари, Марийо, хубава моме, Коладе ле,
лежал ми е малко, ни много,
малко, ни много - девет години,
че изчини девет постели,
девет постелки, девет завивки.
Че си рани мома Мария,
рано рани в неделя,
че си разхвърля дърво и камък,
че си повдигна мраморен камък,
че хвана змия усойна,
че я исвърза с копринен конец,
че я закачи на чантията,
на чантията, срещу слънце.
Че си взима медна чаша,
че си капна три капки зехир.
Че поиска нейния милин братец,
че поиска чаша с вода,
че поднесе мома Мария -
как си пое чаша с вода,
кат я изпи, от душа раздели.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013