* * *
Разболял ми се е Маринкин братец,
девет години болен как лежи -
не умира, не оздравява.
Че се разсърди мома Маринка,
че си влезе у равна градинка
и си повдигна мраморен камък,
че извади усойна змия,
привърза я с копринен конец,
закачи я на стрехата.
Че си подложи мярната чаша,
слънце пече, зехир тече,
че се напълни мярната чаша.
Подаде я на мил братец.
Веднъж глътна, два пъти викна,
два пъти викна Маринкин братец:
- Тебе ти й драго, драго, по-драго,
либе да имаш, братец да нямаш!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013