* * *

Сестра отравя болния си брат

Мари, Ильвезо,
сен гявур къзъ!
Залюбила е
Ильвеза мома
турчин Ялия.
Та го любила
и го й мамила.
Отговаряше
турчин Ялия:
- Доста ме люби,
Ильвезо моме,
хай да се, любе,
двамка вземиме!
Отговаряше
Ильвеза мома:
- Как ще се, любе,
двама вземиме -
че яз си имам
по-голям братец,
по-стара сестра...
- Ой ми те тебе,
Ильвезо моме,
аз жъ ти кажа
лесна отрова.
В горица има
столоват камък,
под камък има
зъмя усойка.
Удари зъмя
по опашката,
тя жъ ти пусне
глотна отрова.
Отрови брат си,
та мене вземи.

 

Хлябово, Тополовградско; седенкарска - през зимата, на попрелка (СбНУ 62/2009, № 1097 - "Турчин уговаря мома да отрови по-големия си брат, за да се вземат").

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2013