* * *
Оплакала се бяла Станчица, Коладе ле:
- Олеле, варе, мой мили братец,
денем ме кара тръни да сека,
тръни да сека, боса да ги газя;
нощем ме кара жътва да жъна,
жътва да жъна, снопи да вързвам!
Станината мама, тя на Станка дума:
- Ти привлез, Станке, в горна градина,
там има, Станке, змия усойна,
ти вземи, Станке, пръчка сминова,
та я шибни триж-девет пъти,
тя ще избълва в кундил кусев в рич,
та ще отровиш твой мили братец!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2013
Български фолклорни мотиви. Т. I. Обредни песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2013
Български фолклорни мотиви. Т. ІІ. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet,
2006-2013